ИЗМЪРЗЕЛЍВЯМ СЕ, -яш се, несв.; измързелѝвя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Ставам мързелив. – Де, каква се измързеливи!... – обърна се той към кобилата. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 134. Много се е измързеливил, нищо не му се работи.
